Икони

Иконната експозиция към Градската художествена галерия в Пловдив е открита през 1975 година след дълга подготовка. Сградата е проектирана специално за иконна зала от арх. Никола Мушанов и колектив. Изградена е близост до възрожденския храм "Св. Св. Константин и Елена", върху кръглата отбранителна кула на ранно византийската крепостна стена в Стария град. Архитектурната форма наподобява византийска базилика с двускатен покрив и малка преградна стена в източния край на интериора, имитираща иконостасна преграда.

Експонирани са най-добрите образци на иконното богатство от фондовете на галерията и сбирката на Пловдивската Митрополия. Те представят източноправославното християнско изкуство от Пловдивския край и цяла Южна България от края на ХV век до края на ХІХ век.

Най ранните представителни творби са "Исус Христос", "Св. Богородица Одигитрия" и "Св. Св. Константин и Елена", от едноимения храм, датирани в края на ХV - началото на ХVІ век. Изключително ценни са и осем несебърски икони от т. нар. празничен иконостасен ред от ХVІ в., които са дело на майстори от критската поствизантийска школа. Богато е представен и ХVІІ век с редица икони от гр. Ракитово, които носят изяществото и класическия дух на Балканското изкуство от този период.

Духът на Българското възраждане се формира в края на ХVІІ век, когато в християнското изкуство се изгражда едно ново отношение към иконописта. Манастирите от Света гора на Атон налагат по-витално отношение към илюстрирането на Новия и Стария завет, което се разпостранява във всички парвославни храмове на Балканския полуостров. Тамошните ателиета се превръщат в художествена "академия", която диктува правилата и с която се съобразяват балканските зографи. Това е времето на формиране на местните художествени школи. В България те имат своите традиции от предишните векове, но най-представителни и популярни в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век стават Самоковската, Тревненската и Банската художествени школи, а от началото на ХІХ век и Одринската художествена школа.

В иконната експозиция са представени творби на майстори като Христо Димитров и синовете му Захарий Зограф, и Димитър Зограф от Самоковската школа. Също тревненски майстори и творби на Никола Одринчанин.

Пътят на българските хаджии, посетили светите места като Ерусалим, Синайският манастир "Св. Екатерина" и Света гора на Атон можем да проследим по представените Еруслимии и църковна утвар. Едни от най-ценните и най-интересните икони са копия на атонски чудотворни икони като "Св. Богородица Троеручица" от Хилендарския манастир, "Св. Богородица Портарици" от манастира Ивирон, "Св. Богородица Заклана" от Ватопед и др. Те са копирани от оригиналните чудотворни икони и са изписани през ХІХ век от най-добрите български майстори на зографското изкуство.