Цанко Лавренов

През 2001 г. е създадена постоянна експозиция на един от най-известните български художници Цанко Лавренов, която се намира на втория етаж на сградата на ул. „Артин Гидиков“ №11 в Стария град. В нея са представени 55 картини от различни периоди в творчеството му.

Постоянна експозиция „Цанко Лавренов (1896 - 1978)“ и Постоянна експозиция "Мексиканско изкуство" са разположени във възстановената възрожденска къща на търговеца Крикор Месробович, строена по негова поръчка през 1845-1846 г. Сградата е симетрична, на два етажа, с централно разположено двустранно каменно стълбище, над него портик, подпрян от дъбови колони. 

Цанко Лавренов е роден в Пловдив на 24.11.1896 г. с кръщелно име Александър - Стефан. Получава солидно образование във Френския католически колеж „Свети Августин“ в родния си град. Още твърде млад е решен да се занимава с изкуство. През 1921 и 1922 г. посещава уроци по рисуване във Виена. В австрийската столица се среща с модерното европейско изкуство. Постепенно изгражда свой собствен ярък стил, основан на иконописната техника.  Първата му важна изява е през 1923 г., когато участва в изложба в Пловдив с 8 свои картини. В следващите години пътешества в Италия, среща се с папа Пий IX. Пътува из Гърция, прекарва няколко месеца в Света гора на Атон. Натрупаните впечатления силно повлияват на творчеството му. Като член на Дружество „Родно изкуство“ Цанко Лавренов създава творби, отличаващи се с приемственост в традицията на българската възрожденска живопис, с подчертан интерес към пейзажа и старинната ни архитектура. Рисува често Стария Пловдив, манастирите от атонската Света гора, от Рила и Родопите. Лавренов пише и текстове за други художници, а за своя творчески път разказва в книгата си „По стръмната пътека“ (1968). Той умира на 18.10.1978г. в София. Днес неговото име носи Националната художествена гимназия в Пловдив.