Откриването на изложбата „Генко Генков. Отвърд видимото. 100 години от рождението на художника“ събра в Зала „2019“ към Градска художестевна галерия - Пловдив ценители, галеристи, колекционери, хора, предани на изкуството. Интересът към експозицията, представяща над 50 картини, нарисувани от Генко Генков между 1949 и 2005 година, събрани от много публични и частни колекции вцялата страна, само доказва значимостта на този български художник сред знаковите имена в историята на изкуството ни.
Изложбата е резултат от голямо проучване и подбор, извършени от кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова (асистент куратор) от Софийска градска художествена галерия и показана с голям успех в нейното пространство през 2023-а. Пловдивската публика може да я разглежда до 6 март благодарение на усилията на екипа на Градска художествена галерия – Пловдив и по-специално на директора ѝ Красимир Линков и на главния уредник Милена Китипова.
По време на откриването кураторът Красимир Илиев заяви: „Щастлив и благодарен съм за поканата от екипа на Градската галерия в Пловдив да се покаже в тази зала изложбата на Генко Генков. Това пространство е съвсем различно от нашето. То е много по-невероятно, по-изчистено и особено на дневна светлина могат да се видят брилянтните цветове на Генко. Разказът е по-различен. Когато започнахме да работим по тази изложба, имахме няколко много сериозни предизвикателства. Моята част от работата в екипа беше да изчистя цялата митология, която се беше събрала около Генко Генков“. В резултат на нелеката задача да се направи биографичен разказ за Генко, в който всяка една точка да бъде подкрепена със съответния документ, се установяват и записват в големия каталог към изложбата редица корекции на дългогодишни твърдения. Генко Генков постъпва в Художествената академия още през 1941 г., а не две години по-късно. Започва да учи при Борис Митов и едва по-късно при Дечко Узунов. И нещо любопитно- при Митов получава шестици, а при Дечко Узунов – четворки. Записва се първо стенопис, после се отказва от нея. Неговите митарства, кратката му военна служба в Сливен, както и малките му бунтове, за които се знае от разкази на негови колеги, удължават следването му до 1949 г.
Още по-важно е изясняването на истината затварян ли е Генко Генков в концлагера в Белене. Изследванията на документите сочат, че през 1956-а за една година е въдворена неговата житейстка спътница по това време Гертруда. „С Гертруда сме в Белене“ пише художникът върху свой автопортрет с въглен. Изводът, който Красимир Илиев прави, е, че случилото се е толкова травмиращо за този свръхчувствителен човек, че той преживява изпращането на неговата половинка в концлагер като свое преживяване.
Макар и в чест конфликт с нормативното изкуство и вездесъщите художествени комисии по време на социализма живописецът създава огромно по обем и разнообразно като технически похвати и експерименти творчество. Това поставя друго предизвикателство пред специалистите – да докажат по несъмнен начин автентичността на някои негови нетипични работи.
Те откриват „желязна логика в хронологията неговото творчество“. Изложбата започва с един необичайно нежен, в розово, ранен пейзаж от Генко от 1949 г.– сватбения му подарък за неговата състудентка Магда Абазова. Както подчерта кураторът, творбата не се покрива с нашата представа за един „хулиганстващ художник“ с ярки драматични цветове. Но в края на творческия си път той отново се връща към розови чисти тонове, към една своеобразна „калиграфия“ на правенето на картината, с които всъщност е и започнал.
„Ако се вгледате във всяка от неговите картини, ще видите едно трептящо живописно сърце, чиста искреност и винаги смелост и дързост“ – обобщи изкуствоведът.
Гост на откриването беше заместник-кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който заяви: „Иключително много ме радва това прекрасно сътрудничество между Софийската градска галерия и Пловдивската градска художествена галерия, което ни дава възможността да видим тази изложба. Защото да видиш картината на художника е начин да се докоснеш до неговата душа. Благодарение на това сътрудничество и изключителната работа на всички замесени пловдивчани могат да се докоснат до Генко. Вярвам, че изложбата ще бъде много добре оценена от публиката.“
