.jpg)
Името на скулптора Михаил Симеонов (1929 – 2021) не е толкова познато у нас, колкото по света. Размахът на идеите и творческата му активност през 70-те и 80-те години на миналия век са в унисон с новите течения в изкуството отвъд „Желязната завеса“, където над половин век той живее и работи. Градска художествена галерия – Пловдив предлага „среща“ на публиката с този голям творец от средите на българската емиграция.
В залата на първия етаж в Постоянната експозиция на ул. „Съборна“ №14А може да се разгледа изложба с рисунки и макети от Михаил Симеонов, представляващи подготвителни етапи от създаването на най-прочутото му произведение „Отливка на приспан слон“ – бронзова скулптура на див африкански слон в естествен големина, ситуирана пред централата на ООН в Ню Йорк. Изложбата съдържа документална част с фотографии от архива на автора и специализирани текстове. Неин организатор е Йоана Атанасова – уредник на графичния фонд на Градската галерия, в който се съхраняват изложените произведения.
Михаил Асен Симеонов е роден на 31 май 1929 г. в Пловдив. Учи философия в Софийския университет, но влечението към изкуството се оказва по-силно. През 1954 г. завършва скулптура в Националната художествена академия в класа на Любомир Далчев. Оставя артистична диря у нас, съпътствана и от история за скандал лично с ръководителя на държавата по онова време Тодор Живков. Днес малцина знаят, че паметникът на Паисий Хилендарски (причината за разправиите с властта) до храм „Св. Александър Невски” е негово дело, както и скулптурата на Захари Зограф пред къщата музей на възрожденския художник в Самоков. Други негови проекти са отхвърлени, анулирани са конкурси, които е спечелил. В резултат - Симеонов решава да напусне страната. Емигрира най-напред в Тунис през 1965 г., а от 1971 г. се установява в САЩ (Ню Йорк).
Тунизийският му период е плодотворен. Създава редица пластични произведения, сред които и серия скулптури, посветена на президента на африканската държава Хабиб Бургиба, но също и абстрактни релефи за монумента „Мъчениците на Бизерта”. Според изкуствоведа Филип Зидаров, изследовател на житейския и творчески път на Михаил Симеонов, в този период той „работи и в Карара, Италия, където прави скулптури в компанията на Хенри Мур, Марино Марини и Исамо Ногучи, а в съседното селище Пиетра Санта отлива своя голяма бронзова пластика Жак Липшиц, с когото впоследствие се сприятеляват…
Още в Тунис му хрумва идеята да прави „моментални снимки“ на природни елементи, на създадени от човек структури и дори на нематериални, свързани с географията на планетата, понятия. В Сахара с кофа гипс и вода създава отпечатъци от пясъка на пустинята, в Елзас – на трева, в Ню Йорк – на детайли от вътрешността на асансьор, а в Кения прави „отливка от линията на екватора“. Тази своя лична творческа програма той нарича direct casting.“
От раждането на идеята за отливане на слон по калъп от жив екземпляр в средата на 70-те години на XX век до нейната реализация минават пет години на идейна, организационна, техническа, финансова и медийна подготовка. Като съмишленици са привлечени известни личности от цял свят, сред които други известни българи емигранти като Петър Увалиев и Алцек Мишев. Създадена е фондация „CAST THE SLEEPING ELEPHANT”. Сред подписалите учредителното споразумение, освен Увалиев, са също така шведският магнат и меценат Tето Еренберг (Theodor "Teto" Ahrenberg), директорът на галерията в Лозана Рене Бергер, британският зоолог и защитник на слоновете д-р Иън Дъглъс-Хамилтън и други. Най-сетне през 1980 г. българският артист прави студен калъп от алгинат на див кенийски мъжки слон, приспан за 72 минути. В крайна сметка отлятата от бронз внушителна статуя е поставена пред главната квартира на ООН в Ню Йорк и е открита лично от генералния секретар на организацията Кофи Анан в края на 1998 г.
След демократичните промени у нас Михаил Симеонов посещава България, среща се дори с ученици и преподаватели в Художествената гимназия в Пловдив и им разказва за създаването на световноизвестната си скулптура. Той умира на 92 години като почетен гражданин в Потъкет, Роуд Айлънд, на 31 декември 2021 г.
Изложбата с негови проекти може да се разгледа до края на януари 2025 г.