.JPG)
Живописта на Анастас Констанитнов: „мост между страданието и екстаза“
Стотици пожелаха да съучастват в откриването на изложбата „АНАСТАС. 70 години
от рождението на художника“ в централната сграда на Градска художествена галерия
- Пловдив. Това емоционално заредено събитие се случва 9 години след като
художникът Анастас Константинов (1956 – 2017) отпътува към своя създател само на
61-а. В събирането на толкова много почитатели на изкуството му в Пловдив д-р
Достена Лаверн видя голямата духовна традиция на хилядолетния град, от която е част
и творецът.
„Анастас беше художник, жаден за нещо почти непостижимо – за живот извън
времето. Не за посмъртна слава. Неговата цел беше абсолютната интензивност на
битието. Това можем да видим в картините му. Жажда за любов, жажда за истина,
жажда за полет – страст, която живописта едновременно утолява и разпалва. Той
често, с почти детска наивност, разказваше за разговорите си с Бога. Не като поза
и не като богохулство, а като игра, но като игра много сериозна – игра на
сътворчество с вселената, игра на живот и на смърт.“
Според д-р Лаверн, в изкуството той избира пътя на риска, пътя на ръба на хаоса, но
без капитулация пред него, създава живопис „на ръба на самия ръб, където формите
се разпадат, а символите се раждат наново – автентични, без имитация.“ Тя
подчерта синкретизма между демонично и божествено, между християнско и езическо,
който насища с нова символика и смисъл творбите на Анастас Константинов.
Припомни думите на италианския галерист Микеланджело Чели до Анастас: „Ти не
рисуваш с бои. Ти си магьосник, алхимик, шаман, който танцува между небето и
земята“.
Припомнено беше за непокорния дух на твореца, чиято „живопис още през 80-те
години на 20 век се превръща в своеобразен вътрешен бунт срещу
идеологическите ограничения и срещу духовната празнота.“ През 1986г. негова
изложба е затворена веднага след откриването си, а творбите – разпилени поради
отклонение от общоприетата тогава норма за съдържанието на една художествена
експозиция.
По-късно картини на художника попадат в престижни частни колекции в Ню Йорк,
Маями, Питсбърг, Париж, Виена и много други европейски градове, където той има
рядката възможност да направи изложби. „Но истинската му победа не е
институционална, истинската му победа е свободата да бъде докрай себе си.
…Може би най-важното послание на Анастас към бъдещите поколения е много
просто: истинското изкуство не търси ефект, то поставя на карта цялото
съществуване на твореца.“
Фред Еберт се отзовава за негов автопортрет: „Анастас е един човек малко преди
избухването и когато това избухване се случи, то се превръща в цвят, символ и
магия.“ Тази магия продължава да живее в неговото изкуство.
„Защото живописта на Анастас не е просто образ, тя е присъствие, мост между
страданието и екстаза, между човека и безкрая. И може би затова и днес неговите
цветове продължават да възкръсват.“ – смята д-р Лаверн.
Съпругата на художника проф. д-р Емилия Константинова не пожела да произнася
слово на откриването, убедена, „каквото е искал да каже, Анастас си го е казал с
картините си.“ В подготвянето на експозицията се включиха синът му Константин и
брат му Николай. В нея са са представени творби от лични колекции, както от
фондовете на Градска художествена галерия - Пловдив и Художествена галерия -
Добрич.
Изложбата ще бъде отворена за посещение до 7 април 2026 г. с вход свободен в
сградата на ул. „Княз Александър I“ №15.
Тя се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив като част от нейния
годишен Културен календар.