Роден на 14 януари 1896 г. в Кюстендил – починал на 5 април 1961 г. в София. Учи в Държавното художествено-индустриално училище в София (1914 – 1915 г. и 1919 – 1920 г.), където се дипломира през 1930 г. при проф. Стефан Иванов и проф. Цено Тодоров. Учи във Виенската художествена академия (1921 г.) при проф. Й Юнгвирт и проф. К. Щерер. От 1922 г. до 1925 г. учи в Мюнхенската художествена академия при проф. Хуго фон Хаберман и проф. Карл Каспар. От 1924 г. до 1929г. живее в Мюнхен и Берлин, а от 1930 г. до 1932 г. – в Куба о Мексико. През 1933 г. се завръща в България. Член е на Дружеството на Новите художници от 1933 г. до 1942 г. и на Съюза на българските художници от 1945. От 1942 г. до 1950 г. е професор по живопис в Държавната художествена академия (Национална художествена академия) – София. Работи в областта на консервацията и реставрацията, автор на множество публикации по въпросите на изкуството. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи и натюрморти. Художник с подчертано индивидуален живописен почерк, отличаващ се със синтезирана форма, уравновесена композиция, категорична рисунка и богат колорит.
