Цанко Лавренов

Роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Посещава частно художественото училище във Виена (19120 г. – 1921 г.). Член на дружеството „Родно изкуство“, на Дружеството на южнобългарските художници и на Съюза на българските художници от 1945 г. Творчеството му се характеризира с приемственост в традицията на българската възрожденска живопис. Основна тема е старата българска архитектура. Композициите му се отличават със стилизация, интерес към детайла и декоративен колорит.