Роден на 3 декември 1823 г. в с. Доспей, до Самоков, починал на 6 януари 1878 г. в Цариград. Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф, внук на Христо Димитров, племенник на Захари Зограф. Учи иконопис от баща си. Помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1851 г. заминава за Русия и се записва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. През 1853 г. постъпва като волноприходящ ученик в Петербургската художествена академия, където негови учители са Фьодор Бруни и Пьотър Басин. Завършва със сребърен медал през 1857 г. До 1864 г. живее в Самоков, а след това се установява в Пазарджик. Участва дейно в национално-освободителното движение, поддържа връзка с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и др. През 1877 г. е арестуван от турските власти и е затворен в Пловдив, а по-късно е откаран в Цариград, където умира. Един от най-видните представители на Самоковската художествена школа и след основоположниците на българската светска живопис през втората половина на 19 век. Голяма част от творбите му се съхраняват в къща-музей „Станислав Доспевски“ в Пазарджик.
