Роден на 22 октомври 1903 г. в с. Брезово, област Пловдив, починал на 2 февруари 1976 г. в Пловдив. Завършва специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия (Националната художествена академия) – София при проф. Цено Тодоров през 1923 г. Творчеството му се разделя на два основни периода вследствие на частична парализа (1951 г.). Първият период се характеризира с предпочитание към битовите сюжети и портрети и стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI – XVII век. Творчеството от втория му период се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Запазва се интересът му към портрета и пейзажа. Един от тримата „Бараци“. Член на Дружеството на южнобългарските художници и на Съюза на българските художници от 1945 г.
