Роден на 27 юли 1846 г. в град Чирпан, област Стара Загора, починал на 19 януари 1908 г. в София. Учи за кратко време при Алекси Атанасов, с когото рисува стенописите на Араповския манастир (1861 г.). През 1865 г. постъпва в литографското ателие на Исарион в Цариград. След Освобождението се установява в Пловдив, където рисува над 50 портрета на български революционери, множество композиции и карикатури, които публикува в издавания от него сатиричен вестник „Таласъм“. Работи в областта на монументалната и кавалетна живопис, иконописта, литографията, карикатурата и фотографията. Един от първите създатели на българската светска живопис. Близък съратник на Васил Левски, виден обществен деец. Взема участие в Съединението на 6 септември 1885 г., член на Временното правителство в Пловдив.
