Роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък – починал на 1 юни 1971 г. в София. Завършва специалност „Живопис“ в Художественото индустриално училище (Национална художествена академия) – София, при проф. Иван Мърквичка 3и проф. Цено Тодоров през 1914 г. Специализира в Академията за изящни изкуства в Париж при проф. Фернан Кормон през 1914 г. Преподавател (1924 г.) и професор (1929 – 1963 г.) в Национална художествена академия – София. Завежда катедра „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (1963 – 1967 г.). Член на дружеството „Родно изкуство“, на Дружеството на южнобългарските художници и на Съюза на българските художници от 1945 г. Работи в областта на сценографията, стенописа, скулптурата и живописта. Представител на българския символизъм, свързан с народния епос. Един от създателите на българската батална и историческа живопис.
