Роден на 17 май 1902 г. в София – починал през 1997 г. в София. Завършва специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия (Национална художествена академия) – София, при проф. Никола Маринов през 1925 г. Доцент по обща декорация (1945 – 1947 г.) и основател на ателието по мозайка (1947 – 1950 г.) в ДХА (НХА) – София. Твори в областта на кавалетната живопис, графиката, керамиката, малката пластика. Член на Дружеството на Новите художници и на Съюза на българските художници от 1945 г. Още от 30-те години се утвърждава като художник с новаторски идейно-естетически търсения по отношение на синтез на формата и колорита.
